Доц. Григор Сарийски: БРИКС, Европа и България: Геополитически и икономически перспективи

Интервю с доц. Григор Сарийски за новите глобални тенденции и предизвикателства пред европейската и българската икономика.

Знакови присъствия и отсъствия на срещата в Казан

Доц. Григор Сарийски: В контекста на последната среща на БРИКС направи впечатление отсъствието на няколко ключови фигури. Президентът на Бразилия Лула не присъства на форума, въпреки че страната му е следващият ротационен председател на организацията. Особено забележително бе и отсъствието на сръбския президент Вучич, както и на престолонаследника на Саудитска Арабия – принц Салман. За сметка на това, там присъства турският президент Ердоган.

Що се отнася до Бразилия, като следващ ротационен председател на БРИКС, страната би могла да играе ключова роля в развитието на организацията. Съществува вероятност на предстоящата среща на Г-20, на която Бразилия ще бъде домакин, да ѝ бъдат предложени различни стимули в замяна на отстъпки, които биха могли да забавят развитието на новите финансови инструменти на БРИКС, включително създаването на борси за зърно и метали.

Сърбия между Изтока и Запада

Доц. Григор Сарийски: По отношение на Сърбия ситуацията е особено интересна. Наскоро бе подписан нов договор за доставки на руски газ, който включва допълнителни количества, възлизащи на близо половината от досега договорените, при това на преференциални цени. Същевременно започва подготовката на ново споразумение, което да замести изтичащия през 2025 година договор.

Въпреки че президентите Путин и Вучич не бяха провеждали преки разговори близо две години, неотдавна се състоя телефонен разговор, по време на който сръбският президент обясни отсъствието си от срещата с натоварен график, включващ срещи с полския президент, гръцкия министър-председател и председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен.

Обективната причина за въздържането на сръбския президент от участие в срещата вероятно се крие в пресните спомени на страната от наложените ѝ в миналото санкции. Колективният Запад традиционно започва с налагането на финансови санкции, които впоследствие могат да прераснат в по-сериозен конфликт. (Цялото видео интервю можете да изгледате в края на този материал.)

Турция: Балансиране между два свята

Доц. Григор Сарийски: Турция играе изключително умела дипломатическа игра между различните геополитически центрове. Миналата година Ердоган се опита да договори плащането на руския газ изцяло в турски лири, което не бе прието поради нестабилността на турската валута. Тази нестабилност бе причинена от неортодоксалната монетарна политика на турската централна банка, която доведе до хиперинфлация, подобна на тази в България през 90-те години.

Едва през последните месеци, след повишаване на основните лихви до около 50% и започване на преговори за подобряване на кредитните рейтинги, се наблюдава известна стабилизация. Турският президент направи няколко визити в САЩ, целящи привличането на големи инвеститори обратно в страната.

Погледнете и ТУК: Проф. Иво Христов в интервю: Идва ли ерата на Доналд Тръмп наистина?

Европейската икономика: Признаци на деградация

Доц. Григор Сарийски: В европейската преса преобладават предимно сдържани или алармистки реакции относно развитието на БРИКС. Същевременно, Европа преживява сериозни процеси на икономическа деградация. Дори видни европейски икономисти като Марио Драги в обширни доклади посочват хроничните проблеми в европейската икономика, изоставането в ключови сфери като изкуствения интелект и задълбочаващата се криза в автомобилната промишленост.

Интересен е паралелът с изказването на един американски конгресмен, който на въпроса как би стимулирал американската икономика, отговорил просто: „Бих я бомбардирал“. Логиката е, че бомбардирането на една икономика създава ново търсене за възстановяване на разрушеното. За да не бомбардира собствената си икономика, Америка бомбардира чужди.

Показателен пример е случаят със „Северен поток“. Данните от разследването на взривовете все повече насочват към американско участие. Първоначалните версии за украински водолази се оказаха несъстоятелни, а ключови участници като Швеция и Дания или се оттеглиха, или отказаха да разсекретят част от изводите си.

Енергийната зависимост на Европа

Доц. Григор Сарийски: Разрушаването на „Северен поток“ доведе до засилваща се зависимост на Европа от вноса на втечнен газ, предимно американски. Когато една страна е производител и износител на втечнен газ, логичният път към осигуряване на пазар е прекратяването на достъпа до алтернативни източници, какъвто досега беше Русия.

Тук възниква парадоксът – Русия не е конкурент на Европа в производството на завършени продукти, докато на тези пазари присъстват американски самолети, автомобили и други продукти, конкуриращи се директно с европейските. Зависимостта от доставчик, който същевременно е и конкурент, поставя европейската индустрия в изключително неизгодна позиция.

Зелената сделка и конкурентоспособността

Доц. Григор Сарийски: Налагането на Зелената сделка, комбинирано със санкциите, които прекъснаха достъпа до евтини руски суровини, доведоха до сериозно влошаване на конкурентоспособността на европейската индустрия. Германската, френската и други индустрии започнаха да страдат, което има верижен ефект върху целия Европейски съюз.

Важно е да се отбележи, че когато говорим за германската индустрия, не можем да я разглеждаме изолирано – голяма част от предприятията в други страни-членки, включително България, произвеждат компоненти и полуфабрикати за немското производство. Следователно, когато германската индустрия страда, това засяга всички страни в Европейския съюз.

В България например наблюдаваме безпрецедентен спад в индустриалното производство, продължаващ вече 20 последователни месеца – черна серия, каквато страната не е имала досега. Подобни спадове се наблюдават в по-голямата част от страните в ЕС, което води до необходимост от допълнителни фискални стимули и още по-голяма задлъжнялост.

Проблемите с енергийния преход

Доц. Григор Сарийски: Показателен е контрастът между подходите към енергийния преход. В своето изказване президентът Путин подчерта, че близо 80% от руския енергиен баланс се осигурява от газови и атомни централи с ниски въглеродни емисии. За сравнение, европейският подход разчита предимно на възобновяеми източници като слънчеви панели и вятърни турбини, които са непостоянни източници на енергия.

Парижкото споразумение от 2015 г. разкрива дълбока асиметрия в поетите ангажименти. Европейският съюз се ангажира с абсолютно намаляване на емисиите спрямо период на по-интензивно енергийно потребление. Същевременно страни като Индия и Китай се ангажират само с намаляване на интензивността на емисиите на единица БВП. При техния постоянен икономически растеж, това означава, че абсолютните им емисии ще продължат да нарастват до 2030 г., докато Европа трябва драстично да ограничи производството си.

Състоянието на еврото и перспективите пред България

Доц. Григор Сарийски: През последните две-три години, от началото на санкциите срещу Руската федерация, се наблюдава спад в дела на еврото в международните разплащания. Въпреки че страните-членки на ЕС поддържат значителна част от валутните си резерви в евро, намаляващата роля на единната валута в световната финансова система и отслабващата европейска икономика не дават поводи за оптимизъм.

От финансовата криза през 2008-2009 г. досега, съотношението на публичния дълг към БВП в еврозоната се е увеличило с около 50% – от около 60% до 97-98% в момента. Наблюдава се известна техническа корекция поради интензивната инфлация, но задлъжнялостта остава значително по-висока от предкризисните нива.

Особено притеснителен е механизмът за възстановяване и устойчивост, по който Европейската комисия изтегли от името на страните-членки общ дълг от близо 800 милиарда евро. Това е първият общ дълг, поет от страните-членки на ЕС, а предложенията на Марио Драги включват ежегодно теглене на подобни суми.

Рисковете от приемането на еврото

Доц. Григор Сарийски: За България приемането на еврото крие няколко сериозни риска:

• Освобождаването на валутния резерв от около 70 милиарда лева, който в момента покрива активите на валутния борд, без ясна визия за използването му
• Предоставяне на допълнителен лост за въздействие на европейските институции върху българската икономика
• Споделяне на отговорността за общия дълг на еврозоната без участие в предходното разпределение на ползите

България и БРИКС: Реалистични възможности

Доц. Григор Сарийски: За България като член на Европейския съюз възможностите за взаимодействие с БРИКС са силно ограничени. Евентуално присъединяване, дори със статут на наблюдател, на практика е невъзможно поради общата външнотърговска политика на ЕС. Това означава, че страната не може да сключва търговски споразумения, които противоречат на общата европейска политика.

В бъдеще страните от БРИКС вероятно ще формират обща външнотърговска политика, която ще включва:

• Квоти за продажба на суровини
• Механизми за ответни санкции
• Общи търговски правила

Това неминуемо ще влезе в противоречие с търговската политика на ЕС, което прави членството на България в БРИКС технически невъзможно.

Необходимостта от национална субектност

Доц. Григор Сарийски: За да може България да води ефективна политика, независимо дали става въпрос за партньорство със страните от БРИКС или предоговаряне на условията в рамките на ЕС, страната се нуждае от:

• Политически елит, който не може да бъде лесно купен
• Лидери със самосъзнание, а не политически слуги
• Ясна стратегическа визия за развитие

Като пример за текущите проблеми може да се посочат отношенията с Китай, които се характеризират с:

• Дълбок търговски дефицит
• Неблагоприятна структура на външната търговия
• Износ на суровини и полуфабрикати срещу внос на завършени продукти

Заключение от интервюто с доц. Григор Сарийски

Доц. Григор Сарийски: България се намира в сложна геополитическа ситуация, където трябва да балансира между членството си в ЕС и възможностите за икономическо сътрудничество с нововъзникващите световни сили. Текущата ситуация изисква:

• Преосмисляне на националните приоритети
• Изграждане на нов тип политически елит
• Развитие на истинска икономическа стратегия
• Укрепване на националния суверенитет в рамките на европейската интеграция

За съжаление, към момента не се забелязват признаци за формиране на такъв нов политически елит с различен манталитет от досегашния. Остава надеждата, че развитието на международната ситуация и вътрешните процеси в страната ще доведат до положителна промяна в това отношение.

Вижте и ТОВА: Най-доброто болкоуспокояващо при подагра. 10+ идеи.

Предизвикателствата пред България са значителни, но те също представляват възможност за преосмисляне на националната политика и икономическа стратегия в контекста на променящия се световен ред. Ключът към успеха е в изграждането на истинска национална субектност при запазване на европейската ориентация на страната. Ето го и цялото видео с доц. Григор Сарийски: