Лъгали са ни за труда! Ето защо не забогатяваме, а се хабим и разболяваме!

Трудът краси човека? Да, обаче ето защо не забогатяваме, а само остаряваме, докато се трудим

Казват, че „труда краси човека“ и това е вярно. Но в един момент се усещаш, че както си красив, и само остаряваш. Има някаква постоянна пречка, която ни пречи да забогатеем с труд. Каква ли е тя?

Според така наречената алхимия на финансите принципно е много грешно човек да допуска в себе си съзнанието, че работи за заплата.

Заплатата е остатък от робовладелското общество, твърди известният руски методософ Игор Фишман. Има един важен момент, казва той – че в никакъв случай в съзнанието на алхимика не трябва да бъде допускана мисълта, че той получава заплата! Това е мисълформа на Ариман, която той внася в главите на хората, че човекът продава своя труд. Това е остатък от съзнанието на робовладелската епоха. Всичко, което алхимикът прави, го прави, защото не може да не го прави – както Творецът не може да не твори. Ако човек не прави това, за което е предназначен, ще го сполети запушване на неговата духовна енергия, което може и в онкологията да го прати. Човекът отдава своите творящи сили на света и когато получава финанси, той ги получава за това, за да може да прави същото и в бъдеще, а не за това, че е свършил някаква работа. Винаги е важно парите да се възприемат като идващи за бъдещето.“ ((Игор Фишман в онлайн лекция от 26 ноември 2020 в клубното пространство „Одухотворяване на финансите“.))

Следователно трудът краси човека, но само когато го прави защото не може да го прави. Ако го прави за заплата и този труд не е това, за което е дошъл на този свят, трудът по-скоро ще го загрози, а може и да го разболее и дори да го убие. Тези наблюдения донякъде се потвърждават и от фактите, които изнасяме по-долу.

Трудът не е висше благо при определени условия. Прекаляването с труд води до болести и нещастие, ако този труд не ни идва отвътве. Това се доказва в последните години от психолози, биолози и социолози, работещи в различни точки на света. Но обществото не приема това твърдение на сериозно. Ние имаме дълбоко вкоренени убеждения. Мозъкът ни се обработва още от детската градина: „Който не работи, няма да яде“! Поколение след поколение човекът е приучен на труд. Светът се държи на труда в робски размери.

От малки ни учат, че добрите хора работят. И обратното – работещият по дефолт е добър човек. А който не работи… знаете. Най-малкото няма да яде. Или яде, но всички го псуват, че живее на гърба на другите.

В народните поговорки мързеливите винаги си го отнасят, а животът ги научава на труд. Имаме стотици подобни фрази: „Залудо работи, залудо не стой“, „Трудът краси човека“ и „Който оре, е най-добре“.

Няма полза от преработването, опровергават столетния опит съвременните изследователи.

На кратко: колкото по-малко работим, толкова повече допринасяме.

Производителността се покачва, резултатите са удовлетворяващи. Човек се чувства по-щастлив и не усеща недостиг на време. Стресът спада.

При колко часа седмично трудът е ефективен?

Множество изследователски екипи засичат, че производителността рязко спада, когато се премине границата от 40 часа седмично. При 50 часа нещата ужасно се влошават, а над 55 часа производителността пада почти до нула.

От многото работа няма никаква полза!

Човек се нуждае като абсолютен минимум от 1 почивен ден седмично. Но не почивен според нашите разбирания – почивен от работа за заплата, но посветен на домашния труд. Говорим за празен ден.

Ако в почивния ден се чисти, готви и пере, това не се брои. Брои се за почивка излежаването, разходката, туризмът и всякакви форми на отдих. Работа в градината също не се брои, ако е поставена цел и има срокове, както често се случва в растениевъдството.

1 час ни дели от пълното щастие

Експертът по тайм-мениджмънт и автор на книгата „За загубеното време“ Лора Вандеркам задава въпроса: как продължителността на работното време влияе върху усещанията ни и качеството на живот. Тя прави анкета сред 900 работници и служители и установява, че&

Вижте тези материали по темата, преди да продължите с четенето по-надолу:

само 1 час работно време променя изцяло визията за добър стандарт на живот и труд!

Точно този час дели спокойната  от стресиращата работа.

Резултатът:

  • Работа от 8.6 часа на ден носи остро усещане за недостиг на време. Такъв работник е изнервен, винаги нащрек, не знае как да смести в ежедневието си всички задължения. Той е постоянно притиснат от срокове и несвършена работа и психиката му понася сериозни поражения чак до възникване на психически патологии.
  • Само 1 час по-малко – работа от 7.6 ч. на ден, променя коренно нещата. Хората прекарват такъв работен ден по-леко. Това са 38 часа на седмица

Колко часа работа са нужни за пълно щастие?

Дания е една от най-щастливите страни на света. Когато се мери усещането за  щастие на населението, тя винаги е в челната тройка. Жителите на Дания се трудят упорито, но до 37 часа на седмица. За много датчани работният ден приключва в 16 ч.

И други скандинавски страни умеят да балансират работата и живота си. Там също нивото на удовлетвореност е висока.

Експертът по щастие Дан Бютнер изучава индексът на благосъстоянието, измерван от компанията  Gallup и Sharecare, беседва с много хора от различни „щастливи“ страни и стига до извода, че за да е щастлив,

Човек трябва да работи максимум 30 часа на седмица!

Компромисно до 35 ч. Освен това щастливият човек има 6-седмичен отпуск годишно, през който може и да забрави какво работи.

Преумората е вредна и не само на думи

Австралийски психолози установяват, че редовното претоварване състарява, разболява и създава неудовлетвореност. Точно обратно на народните ни поговорки. Работохолизмът не удовлетворява, а систематично изхабява и накрая води до пълна неудовлетвореност.

Много психолози независимо един от друг препоръчват:

40-годишните да намалят темпото

.. и да работят по 3 дни седмично.

7 000 мъже и жени участват в изследване на института в Мелбърн, специализиран в проучвания по икономика и социология. Доброволците са навършили 40 г. – учените ги избират специално, за да обяснят доколко плодотворно е да се работи на тази възраст.

В експеримента доброволците имитират офисна дейност – четат текстове, решават логически задачи, минават тестове за концентрация. Отначало те се трудят на пълна работна седмица, след което минават на друг график – 3 работни дни в седмицата.

Какво се оказва: със съкращаване на работната седмица производителността рязко скача до максималната. Повече от това не е по силите на човека. 40-годишните дават максимума от себе си. Не се разсейват, не губят и секунда в разговор с колегата, не си намират поводи да излизат до тоалетна. Те са истински заинтригувани и заинтересовани от работата си и искат да я свършат.

Това не се отбелязва дори в първия ден на стандартната 5-дневна работна седмица. Мисълта за очакващия натоварен режим предварително обезверява служителите и те започват подсъзнателно да си пестят силите и да внимават да не се преуморяват. Но резултатът пак е преумора, стрес и постоянно усещане за недостиг на време.

В крайна сметка един и същ служител постига много повече за 3 работни дни, отколкото за 5 дни, колкото и да е отговорен и мотивиран.

ВВС цитира изследване: Работата може да е монета с две страни. От една страна тя стимулира мозъчната активност, а от друга страна се индуцират преумора и стрес, които негативно повиляват познавателните способности.

Според професора по икономика Колин Макензи от университета Кейо преработването нанася много по-голяма вреда върху мозъка, отколкото липсата на каквато и да е работа.

Следователно: леността вреди в пъти по-малко, отколкото работохолизмът.

И така: 3 дни работим, 4 дни почиваме. Ако го постигнем, ще работим максимално ефективно и ще отдъхваме също ефективно. Ще отиваме на работа с радост и ще работи с пълни сили. Вечер няма да се стоварваме без дъх в леглото и няма да се събуждаме с омерзение.

След 40 г. мозъкът „съхне“

Австралийските учени потвърждават изводите на своите британски колеги. Те предлагат оптимална стратегия за използване на служителите и работниците над 40 г. Това са хора с максимален опит, в които са вложени много средства за обучение и квалификация. От тях никоя компания не иска да се откаже, стига да са достатъчно производителни.

Как да работим на 40 г., отчитайки възрастовите изменения в мозъка?

Учени от Станфорд разглеждат как старее човешкия мозък. Те правят компютърна томография на 102 доброволци във възрастта между 7 и 85 г. Установяват, че възрастовите изменения засягат един тип „проводници“ – аксоните, които служат за връзка между невроните.

Ръководителят на изследването Брайън Уендел казва, че различни участъци от мозъка деградират с годините. Но това е различно – в някои „бялото вещество“ намалява по-бързо, отколкото на други места. В зоните, отговорни за обучението, загубите са максимални. Минимални са в зоните, отговорни за контрол върху движението.

Най-богати на бяло вещество са хората от 30 до 50 г. Деградацията започва средно на 40 г. Към 85 г. бяло вещество се изравнява с това на 7-годишно дете.

Физиологът Алексей Рубинщайн посочва, че снижаването на бялото вещество е катастрофално явление. Интелектът на човека намалява. Затова при възрастните хора мисловната дейност се забавя – импулсите се предават между невроните по-бавно. В резултат се увеличава времето за вземане на решения. Но самите решения стават по-обмислени, дори гениални.

Откриха какво е мъдростта!

Възрастните обмислят по-дълго, но вземат по-мъдри решения!

И още едно впечатляващо откритие:

Жените са гениални веднъж месечно

Белинда Плетцер и нейните австрийски колеги от Университета в Залцбург сканират на томограф мозъка на жени и откриват, че нещата се променят по време на овулация. В този период се увеличава сивото вещество в зоните, отговорни за анализа, ориентацията и познавателните способности. Значи

През овулацията жените стават по-умни!

Според австрийските учени, това е еволюционен механизъм за продължаване на рода. Заложено е по време на овулацията жените по-ясно да разбират мъжете, за да изберат най-подходящия баща за децата си. Тази особеност се е съхранила и при цивилизованите жени.

За жалост – ефектът не е продължителен. След овулацията мозъкът намалява и влиза в обичайната норма – чак до следващата овулация.

Ето защо жените са най-ефективни веднъж месечно. Това е време за умствена работа и за вземане на решения, а през останалото време е разумно да се изпълняват взетите решения и да се придвижват напред домашните задачи.

Видео: Лечебна музика за сваляне на стреса на работа

Източник

Първоначално публикувано на:13.01.2021 @ 15:40

За Радост Димитрова

Прочети още

Какво ядат врабчетата?

Тайните на едно врабче. Какво ядат врабчетата? Хранилка за птици как се прави?

Какво ядат врабчетата? Каква храна за врабчета да вземем? Как да направим хранилка за птици …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *