Лъгали са ни за труда! Ето защо не забогатяваме, а се хабим и разболяваме!

Лъгали са ни за труда! Ето защо не забогатяваме, а само остаряваме

Трудът не е висше благо. Прекаляването с труд води до болести и нещастие. Това се доказва в последните години от психолози, биолози и социолози, работещи в различни точки на света. Но обществото не приема това твърдение на сериозно. Ние имаме дълбоко вкоренени убеждения. Мозъкът ни се обработва още от детската градина: „Който не работи, няма да яде“! Поколение след поколение човекът е приучен на труд. Светът се държи на труда в робски размери.

От малки ни учат, че добрите хора работят. И обратното – работещият по дефолт е добър човек. А който не работи… знаете. Най-малкото няма да яде. Или яде, но всички го псуват, че живее на гърба на другите.

В народните поговорки мързеливите винаги си го отнасят, а животът ги научава на труд. Имаме стотици подобни фрази: „Залудо работи, залудо не стой“, „Трудът краси човека“ и „Който оре, е най-добре“.

Няма полза от преработването, опровергават столетния опит съвременните изследователи.

На кратко: колкото по-малко работим, толкова повече допринасяме.

Производителността се покачва, резултатите са удовлетворяващи. Човек се чувства по-щастлив и не усеща недостиг на време. Стресът спада.

При колко часа седмично трудът е ефективен?

Множество изследователски екипи засичат, че производителността рязко спада, когато се премине границата от 40 часа седмично. При 50 часа нещата ужасно се влошават, а над 55 часа производителността пада почти до нула.

От многото работа няма никаква полза!

Човек се нуждае като абсолютен минимум от 1 почивен ден седмично. Но не почивен според нашите разбирания – почивен от работа за заплата, но посветен на домашния труд. Говорим за празен ден.

Ако в почивния ден се чисти, готви и пере, това не се брои. Брои се за почивка излежаването, разходката, туризмът и всякакви форми на отдих. Работа в градината също не се брои, ако е поставена цел и има срокове, както често се случва в растениевъдството.

1 час ни дели от пълното щастие

Експертът по тайм-мениджмънт и автор на книгата „За загубеното време“ Лора Вандеркам задава въпроса: как продължителността на работното време влияе върху усещанията ни и качеството на живот. Тя прави анкета сред 900 работници и служители и установява, че&

само 1 час работно време променя изцяло визията за добър стандарт на живот и труд!

Точно този час дели спокойната  от стресиращата работа.

Резултатът:

  • Работа от 8.6 часа на ден носи остро усещане за недостиг на време. Такъв работник е изнервен, винаги нащрек, не знае как да смести в ежедневието си всички задължения. Той е постоянно притиснат от срокове и несвършена работа и психиката му понася сериозни поражения чак до възникване на психически патологии.
  • Само 1 час по-малко – работа от 7.6 ч. на ден, променя коренно нещата. Хората прекарват такъв работен ден по-леко. Това са 38 часа на седмица

Колко часа работа са нужни за пълно щастие?

Дания е една от най-щастливите страни на света. Когато се мери усещането за  щастие на населението, тя винаги е в челната тройка. Жителите на Дания се трудят упорито, но до 37 часа на седмица. За много датчани работният ден приключва в 16 ч.

И други скандинавски страни умеят да балансират работата и живота си. Там също нивото на удовлетвореност е висока.

Експертът по щастие Дан Бютнер изучава индексът на благосъстоянието, измерван от компанията  Gallup и Sharecare, беседва с много хора от различни „щастливи“ страни и стига до извода, че за да е щастлив,

Човек трябва да работи максимум 30 часа на седмица!

Компромисно до 35 ч. Освен това щастливият човек има 6-седмичен отпуск годишно, през който може и да забрави какво работи.

Преумората е вредна и не само на думи

Австралийски психолози установяват, че редовното претоварване състарява, разболява и създава неудовлетвореност. Точно обратно на народните ни поговорки. Работохолизмът не удовлетворява, а систематично изхабява и накрая води до пълна неудовлетвореност.

Много психолози независимо един от друг препоръчват:

40-годишните да намалят темпото

.. и да работят по 3 дни седмично.

7 000 мъже и жени участват в изследване на института в Мелбърн, специализиран в проучвания по икономика и социология. Доброволците са навършили 40 г. – учените ги избират специално, за да обяснят доколко плодотворно е да се работи на тази възраст.

В експеримента доброволците имитират офисна дейност – четат текстове, решават логически задачи, минават тестове за концентрация. Отначало те се трудят на пълна работна седмица, след което минават на друг график – 3 работни дни в седмицата.

Какво се оказва: със съкращаване на работната седмица производителността рязко скача до максималната. Повече от това не е по силите на човека. 40-годишните дават максимума от себе си. Не се разсейват, не губят и секунда в разговор с колегата, не си намират поводи да излизат до тоалетна. Те са истински заинтригувани и заинтересовани от работата си и искат да я свършат.

Това не се отбелязва дори в първия ден на стандартната 5-дневна работна седмица. Мисълта за очакващия натоварен режим предварително обезверява служителите и те започват подсъзнателно да си пестят силите и да внимават да не се преуморяват. Но резултатът пак е преумора, стрес и постоянно усещане за недостиг на време.

В крайна сметка един и същ служител постига много повече за 3 работни дни, отколкото за 5 дни, колкото и да е отговорен и мотивиран.

ВВС цитира изследване: Работата може да е монета с две страни. От една страна тя стимулира мозъчната активност, а от друга страна се индуцират преумора и стрес, които негативно повиляват познавателните способности.

Според професора по икономика Колин Макензи от университета Кейо преработването нанася много по-голяма вреда върху мозъка, отколкото липсата на каквато и да е работа.

Следователно: леността вреди в пъти по-малко, отколкото работохолизмът.

И така: 3 дни работим, 4 дни почиваме. Ако го постигнем, ще работим максимално ефективно и ще отдъхваме също ефективно. Ще отиваме на работа с радост и ще работи с пълни сили. Вечер няма да се стоварваме без дъх в леглото и няма да се събуждаме с омерзение.

След 40 г. мозъкът „съхне“

Австралийските учени потвърждават изводите на своите британски колеги. Те предлагат оптимална стратегия за използване на служителите и работниците над 40 г. Това са хора с максимален опит, в които са вложени много средства за обучение и квалификация. От тях никоя компания не иска да се откаже, стига да са достатъчно производителни.

Как да работим на 40 г., отчитайки възрастовите изменения в мозъка?

Учени от Станфорд разглеждат как старее човешкия мозък. Те правят компютърна томография на 102 доброволци във възрастта между 7 и 85 г. Установяват, че възрастовите изменения засягат един тип „проводници“ – аксоните, които служат за връзка между невроните.

Ръководителят на изследването Брайън Уендел казва, че различни участъци от мозъка деградират с годините. Но това е различно – в някои „бялото вещество“ намалява по-бързо, отколкото на други места. В зоните, отговорни за обучението, загубите са максимални. Минимални са в зоните, отговорни за контрол върху движението.

Най-богати на бяло вещество са хората от 30 до 50 г. Деградацията започва средно на 40 г. Към 85 г. бяло вещество се изравнява с това на 7-годишно дете.

Физиологът Алексей Рубинщайн посочва, че снижаването на бялото вещество е катастрофално явление. Интелектът на човека намалява. Затова при възрастните хора мисловната дейност се забавя – импулсите се предават между невроните по-бавно. В резултат се увеличава времето за вземане на решения. Но самите решения стават по-обмислени, дори гениални.

Откриха какво е мъдростта!

Възрастните обмислят по-дълго, но вземат по-мъдри решения!

И още едно впечатляващо откритие:

Жените са гениални веднъж месечно

Белинда Плетцер и нейните австрийски колеги от Университета в Залцбург сканират на томограф мозъка на жени и откриват, че нещата се променят по време на овулация. В този период се увеличава сивото вещество в зоните, отговорни за анализа, ориентацията и познавателните способности. Значи

През овулацията жените стават по-умни!

Според австрийските учени, това е еволюционен механизъм за продължаване на рода. Заложено е по време на овулацията жените по-ясно да разбират мъжете, за да изберат най-подходящия баща за децата си. Тази особеност се е съхранила и при цивилизованите жени.

За жалост – ефектът не е продължителен. След овулацията мозъкът намалява и влиза в обичайната норма – чак до следващата овулация.

Ето защо жените са най-ефективни веднъж месечно. Това е време за умствена работа и за вземане на решения, а през останалото време е разумно да се изпълняват взетите решения и да се придвижват напред домашните задачи.

Видео: Лечебна музика за сваляне на стреса на работа

Източник

За Радост Димитрова

Прочети още

Figurin-hormoni-01

Моите хапчета за нормализиране на хормоните. Лечение на хормонален дисбаланс

Кои хапчета за нормализиране на хормоните са ок? Какво лечение на хормонален дисбаланс се препоръчва. …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *