Интервю с Галя Мутафова, психотерапевт: Справяне с паник атаките

Кратко интервю с психотерапевта Галя Мутафова: Какво представляват паник атаките и кое е най-важното да знаем за тях?

Галя Мутафова е психолог и психотерапевт с над 15 години опит в работата с хранителни и тревожни разстройства. Нейният начин за работа е да третира проблема на всичките нива, на които той се заражда. Лекува се и се подпомага физиката и физическите причинители на тревожността и паниката. След което се работи с психичните и социални проблеми на човека, които го водят в тези състояния. Именно защото се обръща внимание и на психиката и на физиката, резултатите за справяне с психичните проблеми е висока.

Галя Мутафова е създател на www.feelgood.bg, където можете да видите повече статии по темата, както и на курс за самопомощ „Справи се с паниката и тревожността“:  https://feelgood.bg/trevozhnost-panika-kurs/

1. Какво представлява паник атаката и по какво се различава от просто силна тревожност?

Паническото разстройство е част от семейството на тревожните разстройства. Т.е. това е разстройство произтичащо от тревожността. Тое свързано с повишената активност на симпатиковият дял. Усеща се като земетресение, в което всички функции телесно се изострят- пулс, кръвно налягане, потене, замайване. Това е свързано с повишения адреналин и кортизол.

Усещането на тялото е все едно бяга от куче, но всъщност стои и не прави нищо. Усещанията са много интензивни и затова хората се плашат много. За съжаление допълнителното вливане на страх, води до още по-голямо обостряне на симптомите. Веднага бързам да споделя, че тялото ви е създадено да издържи на всичко това, защото ако тичате спринтово симптомите ви ще са същите.

2. Кои са най-честите причини за възникване на паник атаки?

Причините могат да са разнообразни. Това е проблем на нервната система, поне основният механизъм, който описва паникатаките е механизъм късащ нервната система. При паник атаките имаме засилена работа на симпатиковият дял на нервната система, онзи който се активира, когато тялото и психиката ни се чувстват застрашени.

Този дял на нервната система има за целта да ни преведе в състояние на пълна бойна готовност, в което ни е да избягаме или да преборим опасността. Когато сетивата и централната нервна система спрат да дават сигнали, че сме в опасност, тогава се активвира парасимпатиковият дял, който пък задвижва процеси на отпускане, сън, възстановяване на организма, подхранване на тялотото. Тук основният въпрос е какво не е наред, че нашетео тяло постоянно се намира в напрежение и състояние на опасност, което предизвиква и паник атаките

Първото, което може да не е наред са нашите мисли. Те могат да са прекомерно тревожни. Можем ние да се страхуваме необосновано от много неща, с което да си предизвикваме постояно състояние на опасност.

Може средата ни да е застрашаваща нашата психична цялост. Постоянни конфликти, усещането за неудовлетвореност, психичен и физически тормоз, лъжите, които уж всичко е наред, а всъшност нашата сетивност показва, че има проблеми. Пребивавайки дълго време в подобна среда нашата психика се чувства застрашенаи това може да доведе до паникатаки.

Физическите причини за паник атаките също не са малко:

• Проблеми в ендокринната система най-често предизвикват паник атаки. Щитовидна жлеза, нива на кортизол, инсулинова резистентност дори….
• Висока токсичност. Непоносимост на организма към пестициди, нитрити, отлагания на тежки метали, може да доведе нервната система постоянно да дава сигнали за опасност.
• Често срещано явление е и дефицити на минерали и витамини, задържани дълго във времето, да водят до паник атаки.

Затова е редно да се изследват първо възможните органични причини. В повечето случаи се касае за смесица от причини, не една единствена

3. Какви са първите стъпки, които човек може да предприеме в момента на паник атака?

Първата стъпка е да не го е страх. Колкото и да са плашещи паник атаките, а те са наистина плашещи и интензивни, от тях не се умира. Имам цели видеа и статии, в които обяснявам каква е разликата между паник атака и инсулт, инфаркт, припадане, полудяване и всичко, откоето може да ви е страх. Знаейки разликата вие ще сте малко по-спокойни, а дори само това вече е достатъчно за да спре да ви е страх, да спрете да произвеждате още адреналин и кортизол, с което да увеличите паниката.

Втората стъпка е да имате техники, с които да преодолеете самата паник атака и да успокоите нервната система.Такива са дихателните техники. Най-добре е да ги практикувате, когато сте спокойни за да добиете навик и да можете лесно да приложите техниката в съсояние на нужда. Аз създадох цял курс с набор от техники, които помагат. Хубавото на видеата е , че са винаги до вас.Просто пускате и практикувате. Така човек може да си помогне навсякъде по всяко време.

Разбира се е необходимо да се свържете със специалист, който да назначи изследвания и да анализирадали нещо в организмът ви не провокира атаките.  Паралелно с това изследвайте и вашите мисли и как те влияят на тревожността ви.

4. Какви терапии помагат най-много – и какво препоръчвате вие?

Нужно е да се изследва мисленето, мисловните модели, страховете. С това най-вече се работи, когато си в терапия.

Хубаво е да се анализира, кои от нашите възгледи водят до постоянно напрежение и натоварване. Дали вашата амбициозност не ви преумаря? Може би пък перфекционизмът ви ви прави вечно недоволни? Считате ли, че трябва да се справяте с всичко сам, защото другите не могат като вас или не искат да се справят.

Някои от вярванията ни са опасни за здравето ни. Тези илюзии ни вкарват в постоянен преразход на енергия, отнемат ни благополучието и ни изтощават. Често,когато едно поведение стане опасно за нашето психическо и физическо здраве, нервната система реагира с паника, сигнализирайки ни ,че прекаляваме, че сме опасни за нас самите.

Случаите с хипохондрия, често са свързани с това, човек  да се чувства застрашен.Затова съзнанието праща картини на болести.Тези картини обаче са символни.Често заплахата сме си ние самите с нашето поведение.

Ако трябва да обобщя паниката може да е аларма за опасност- опасност от изтощение, от предателство на самите нас, от невъзможност повече да преживяваме дадени събития. Това може да е една аларма, която „пищи“ за промяна. Често в терапевтичния процес се налага да и обърнем внимание и да видим къде и как да облекчим тялото си, психиката си, живота си.

5. Може ли човек напълно да се справи с паник атаките – и за какъв период от време?

Разбира се ,че човек може да се справи. Но е грешка да търсим просто облекчение, просто нещо да ни успокои без да потърсим, защо паниката е дошла в живота ни и как сме стигнали дотук. Човек е нужно да си дава сметка какво може да промени, такаче да облекчи живота си.

Физическите причини също не са за подценяване. Хормоналния баланс изисква време за възстановяване, същото важи и за дефицитите на витамини и минерали. Понякога възстановителния процес може да продължи и година. Много зависи на какво точно се дължат паник атаките.

6. Кога се налага медикаментозно лечение и съчетава ли се с психотерапия?

Медикаментозно лечение се налага, когато паник атаките са чести и интензивни и възпрепятстват ежедневните задължения на човек. Например: не може да ходи на работа, да излиза сам от вкъщи, не може да спи, да се грижи за децата си, когато състоянието осакатява човек се налага да му се помогне медикаментозно. В такива случаи не се прибягва веднага до психотерапия. Мозъкът трябва да се поуспокои, тялото да възвърне силите си. Тогава е подходящо да започне психотерапевтичната работа.

7. Как могат близките да подкрепят човек, който преживява паник атаки?

Близките е нужно да бъдат обучени как се успокоява човек с паника така. Как да дишат с него и да го поведат. Как и кога да разговарят с потърпевшия. Какво да не правят. Много от хората погрешно смятат, че това е страх, който човек си самопричинява. Реагират с гняв, оспорване на състоянието или се задейства техният страх и паника, защото не могат да помогнат.

Близките трябва да знаят, че паниката може да връхлети страдащия по всяко време. Често това се случва точно ,когато си отпуснат, дори когато спиш. В този момент страдащия има нужда от стабилно, убрано поведение от другия човек. В сесиите аз подготвям близките за кризисна интервенция, за да могат да помогнат на тревожния човек.

8. Какво бихте казали на човек, който се страхува да потърси помощ?

Колкото по-рано си признаете, че имате нужда от помощ толкова по-лесно ще е да се справите с тези плашещи състояния.