Народни танци: лечение с вибрации и ритъм

Днес много хора търсят лечение и спасени в звуковото лечение чрез честоти, изобретено от д-р Райф – т.нар. честоти на Райф. Ние, българите, притежаваме това знание от векове. Нашите предци са се лекували чрез фолклорните танци – с ритъм, вибрация и движение.

Преди 130 г. американецът д-р Роял Райф конструира уред, който унищожава вредоносните микроорганизми. Той открива, че патогените вибрират на определена честота. Те не издържат по-висока вибрация от своята и умират. Уредът на Райф подава електромагнитни вълни с необходимата честота. Уникалното е, че тя не засяга човешките клетки, защото те вибрират на съвсем различни честоти.

Райф и след него Хулда Кларк описват честоти, на които вибрират различни паразити, вируси и бактерии. Фиксират се честотните трептения на органите. Съставя се списък от заболявания и честотите, чрез които те се повлияват.

Днес звуковата терапия е уважавана и се практикува от хиляди хора, включително и в България.

Но ние, българите, имаме това знание от по-рано. Нашите предци са практикували звуково лечение хиляди години преди д-р Райф с цялото уважение към неговия принос.

Българският фолклор представлява вибрационно лечение – чрез ритъм и движение.

Калушари – българските шамани

В Северна България е запазен древен лечебен ритуал, който се изпълнява и за защита от зли сили и болести. Калушарите били млади и здрави мъже, с голяма издръжливост. Те носели чесън и пелин – защо ли!, и калушарски тояги със звънчета. Тези звънчета задавали ритъма, който лекувал и гонел болестите.

В края на ритуала калушарите чупели глинено гърне с вода, което било символ на победата на болестта.

Знае се, че калушарите лекували от зли духове и най-черни болести. Те танцували, подвиквали и звънели, образувайки около болния своеобразно вибрационно поле.

Смята се, че калушарският обичай е всъщност шамански танц.

Лечебната сила на българските хора

Калушарите съвсем не са изолирано явление. В последните години все повече се говори за вибрационната сила на българския фолклор. По-ясно поставя тезата певицата Поли Паскова в свое интервю през 2017 г. Тя заявява, че различните хора лекуват различни заболявания.

На един от фестивалите „Здравей, Здраве“ хореографът Галина Ангелова развива тезата и добавя, че подобно нещо се наблюдава в Паневритмия. Нито българските хора, нито даденият от Петър Дънов танц на Бялото братство са просто танци и музика. Те са свещенодействия и лечебни практики.

Например Евера от Паневритмия създава връзка между Небето и Земята. Танцуващите поемат енергия от Космоса и я заземяват. Палците сочат към земята. Хората стават посредници, през които протича ценна енергия.

Същото нещо се наблюдава и при дервишите. В техния свещен танц Сема има същото заземяване на космическа енергия.

Но да се върнем на хората. Според Андреева, танцът не е гимнастика. Той е послание, той е знание, той е преживяване.

Какво е закодирано в българското хоро?

На първо място – здравословно общуване със света и Космоса. И второ, лечение.

Наблюденията на хореографката са, че народните танци повлияват идеално диабетиците и сърдечно болните. Лекуват разширени вени.

Във всички етнографски области на България има хора, които активират лимфната система. Различни, но идентични по цел движения в  хората активират движението на лимфата от петата нагоре. Натоварват се първо краката и после енергията се издига по снагата.

Активиращи лимфата хора са Чекурянкината, Копаницата, пириското Гайда Аваси. Всички хора, в които се набива с крак в земята, активират лимфата.

Връзката между Космоса и Земята в Паневритмия и Сема се открива и в българското хоро. Например в Опас – връзката със земята се запазва чрез завъртане. В македонските хора – чрез движения на краката.

Какво точно е хорото?

Хоро е наш народен танц, който съществува в много варианти. Обикновеният българин, който не посещава специални курсове, знае не повече от 5-6 вида хора.

Дали по тази причина или заради енергията, която се завихря около танцьорите, хоро не се гледа безучастно. Наблюдателят бива завладян за секунди и остава прилепен до последния звук на музикалните инструменти. Или пък музиката го привлича да се хване. Мнозина се хващат на хорото, без да знаят стъпките. Просто подскачат, но не се срамуват.

Всеки българин е на мястото си на хорото. И никой не се ядосва, ако играчът до него бърка или дърпа хорото в неправилна посока.

Някои хора се вият по 20-30 минути и това не е проблем нито за танцуващите, нито за зрителите. Хорото никога не стига. То винаги е на място.

Впрочем, хорото е още по-странно явление в българската действителност. Вероятно е единственото нещо, което няма противници. Няма да чуем някой да поиска да се спре такава музика или да се превключи канала на ТВ. Няма оплаквания от висок звук, от тъпаните и кръшните провиквания.

Хорото има дълбока връзка направо с нашата душевност. Убедена съм – на подсъзнателно ниво.

Много от българските хора са сложни. Стъпките са като плетеници, които няма да последвате от една демонстрация. Ритъмът е неравноделен, истинско предизвикателство. Не случайно има толкова много фолклорни състави, които са обичани, приемани и канени. Не случайно те участват в почти всички градски и селски празници и където се издига сцена.

С хоро посрещаме Новата година, с хоро изпращаме младоженците в живота. Обичайно е хората да се хванат за ръце и да изиграят набързо едно хоро направо на улицата, щом са щастливи и има празничен повод!

Чужденците усещат силата и магическото влияние на хорото. Нямат думи да го опишат. Влюбват се. Но и ние, българите, го усещаме по същия начин. Хорото е духовност, жизнеутвърждаване, социално общуване, магически ритуал. Хорото е самият живот, изпят и изтанцуван. Хората се държат за ръце – това е Единство. Обърнати са към центъра, пресъздавайки Слънчевата система и строежът на Вселената.

Нищо чудно, че хорото лекува. Всеки участник усеща осезаемо енергията и жизнените сили, които се вливат.

Какво значи хоро?

Не е българска, а идва от латинското chorus – сбор. Фолклористиката не успява да датира зараждането на българските хора. Участниците се хващат за ръце под музикален съпровод далече в миналото, още в езическите времена. Затова и днес хората отразяват езически вярвания.

В много народи този процес се е случил – обединяване на хората с общ танц. Но на малко места като в България този танц се е усъвършенствал толкова много, „клонирайки се“ в безброй варианти.

Най-обичаните хора

Днес хората се класифицират по етнографските области, които са 6. Най-известното е

Право хоро

Идва от Тракия, но днес всички го играят. Стъпките му са прости и лесно се усвояват. Смята се за „българското хоро“. Мелодиите са познати на всички и са обичани.

Дунавско хоро

То е по-сложно, но и него всеки го знае. Най-малкото защото десетилетия посрещаме новите години с него. Малцина знаят, че то е авторско, а не „народно“. Негов композитор е Дико Илиев, годината – 1937. То напълно следва фолклорните традиции, така че днес се приема като едно от народните творения с неизвестен автор.

Еленино хоро

Или „Елено моме“. На това хоро стават само по-запознатите. Другите наблюдават със завист. Красиви стъпки, красива мелодия, завладяващ ритъм. Но е трудно. Идва от Северните райони, някога се е водило Плевенско, но сега се играе навсякъде. Разпространявайки се, се създават различни вариации в стъпките.

Дайчово хоро

Името идва от Дайчо, търговец на говеда от турско робство, който обеднява след Освобождението. Народът го осмива и така се ражда първообразът на хорото.

Особеното при тези хора е, че не се пеят. Те са по-бавни, водят се и се вият или се затварят в кръг.

Йога или хоро?

Българските хора и българската кръв вибрират на еднаква честота. Ето защо йога е прекрасна за други народи, но ние трябва да играем народни танци. Йога не резонира с нашата душа, както хорото.

Впрочем името хоро е свещено. Означава единство на хора, както и хорът. Всичко се слива в единно цяло, което е лечебно за българската душа.

Затова днес просветени и духовни хора съветват:

Играйте фолклорни танци и ще изгоните всички болести. Обичайте българските ритми и те ще ви излекуват от всичко, ще ви заредят с жизнена енергия и ще ви подмладят!

Защото сме българи.

Тук няма да споменаваме за сложните български ритми, за неравноделните тактове и за преклонението, което предизвикваме сред други народи. Но ще отбележим, че хорото е също и колективна медитация, молитва и ритуал едновременно за общото благо и с най-чисти намерения. То е израз на любовта.

Хорото като мандала

Отпечатъкът от стъпките, които извършват танцьорите, приличат на мандали. Те чертаят свещени кръгове, в които се завихря енергия.

А сега да цитираме и певицата Поли Паскова. В едно интервю тя прави ценна класификация – посочва кой фолклорен танц върху кой орган и система въздейства.

• Ръченица – регулира хормоналната и половата система. Оздравява хипофизата и тимуса. Обезболява. Казват, че е 80 пъти по-силна от морфина;
• Дебело черво – Ганкино хоро;
• Сърце и против стрес – Хайдушко хоро;
• Лимфна система, зрение, главоболие  – Пайдушко хоро;
• Щитовидна жлеза, гърло – Петрунено хоро;
• Психични разстройства – Еленино хоро.

Всички хора освобождават стреса. Чрез извикването се извежда негативната енергия. Човекът привлича на своя страна Висшите сили.

Хора като Дайчовото, Варненското, Грънчарското, Черкезкото отварят съзнанието, повишават морала и етиката, повишават вибрациите на човека. Те водят до повишаване на вибрациите на планетата.

Българските неравноделни ритми повдигат земните вибрации. Днес много духовни хора казват, че спасението на планетата ще излезе от България – оттук винаги са се излъчвали високи вибрации.

Видео: За хорото като древно знание